Доналд Тръмп: Съвсем скоро ще са ясни страните, които ще участват в бойната коалиция за отваряне на Ормузкия проток

Президентът на САЩ Доналд Тръмп днес заяви, че държавният секретар Марко Рубио ще обяви имената на страните, които ще участват в потенциална коалиция за отваряне на Ормузкия проток, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Тръмп каза още, че е разговарял с френския президент Еманюел Макрон и смята, че „той ще помогне“.

Американският президент също така повтори призива си към американските съюзници да помогнат за отварянето на Ормузкия проток и разкритикува страните, които според него не са проявили ентусиазъм да окажат помощ.

Тръмп оправи призива към американските съюзници да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, след като в отговор на американско-израелските атаки Иран на практика блокира протока, през който преминават една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, посочва Ройтерс.

„Някои са много ентусиазирани и някои не са. Някои са страни, на които сме помагали в продължение на много, много години. Защитавали сме ги от ужасни външни източници, а те не бяха особено ентусиазирани. А нивото на ентусиазъм е от значение за мен“, заяви Тръмп по време на събитие в Белия дом. Той добави, че някои страни са казали, че са готови да помогнат, но не каза кои са те.

Няколко американски съюзници днес казаха, че нямат непосредствени планове да изпращат кораби за отваряне на Ормузкия проток.

Тръмп каза още, че смята, че Иран иска да сключи сделка за край на войната, но не е ясно кой говори от името на Техеран. „Не познаваме техните лидери“, заяви той.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „не е доволен“ от британския премиер Киър Стармър, след като Стармър каза, че иска „жизнеспособен план“ за отваряне на Ормузкия проток, предадоха Пи Ей Мидия и ДПА.

Иран на практика затвори жизненоважния маршрут за доставки на петрол и газ, след като започна да атакува кораби в отговор на американско-израелските въздушни удари.

Тръмп призова американските съюзници, включително Великобритания, да вземат участие в мисия за защита на корабоплаването.

„Работим с всичките ни съюзници, включително с нашите европейски партньори, за да организираме жизнеспособен съвместен план, който да е способен да възстанови свободата на плаването в региона възможно най-бързо и да облекчи икономическите последици“, заяви обаче британският премиер, който засега се противопоставя на исканията на американския президент.

Тръмп каза, че подходът на Великобритания към конфликта „е ужасен“. „Бях много изненадан от Великобритания, защото преди две седмици попитах „Защо не изпратите няколко кораба“ и той (Стармър - бел. ред.) наистина не искаше да го направи. Аз казах „Не искаш да го направиш? Ние сме ви подкрепяли. Вие сте най-старият ни съюзник и ние сме похарчили много пари за НАТО и всичките тези неща, за да ви защитим“, заяви американският президент.

„Смятам, че това е ужасно. Бях много изненадан“, добави Тръмп.

Канал за директни контакти между специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и иранския министър на външните работи Абас Арагчи е бил задействан отново през последните дни, предаде Ройтерс, като се позова на новинарския сайт „Аксиос“.

Според „Аксиос“ не е ясно колко съдържателни са били съобщенията, които са си разменили Арагчи и Уиткоф. Това е първата известна директна комуникация между двете страни от началото на американско-израелската война срещу Иран на 28 февруари.

„Аксиос“ цитира свой източник, според когото Арагчи е изпратил текстови съобщения на Уиткоф. Според американски официален представител Вашингтон „не разговаря“ с Техеран.

Новинарският сайт „Дроп Сайт Нюз“ по-рано съобщи, че Уиткоф е изпратил съобщения на Арагчи. Медията цитира ирански официални представители, според които иранският министър е пренебрегнал съобщенията на Уиткоф.

Споделяме целта – този ирански режим трябва да спре, той трябва да бъде заменен от демократично легитимно правителство, заяви германският канцлер Фридрих Мерц, цитиран от ДПА.

„Съдейки по опита, който сме натрупали през последните години и десетилетия, обаче, най-вероятно това няма да се получи, ако се опитаме да го наложим чрез бомбардировки“, каза той.

Мерц добави, че регионът не бива да бъде увлечен в „безкрайна война“ без ясни цели. „По-нататъшна ескалация на сраженията би довела до огромни рискове за нашите партньори в Близкия изток и в региона на Залива“, заяви той. Германският канцлер посочи, че това би се случило и в случай на срив на държавния ред, териториалната цялост, държавността и икономиката на Иран.

„Ето защо тази война трябва да бъде прекратена колкото се може по-скоро с ясен план и стратегия“, добави той.

Мерц каза още, че Германия няма да участва в американско-израелската война срещу Иран, предаде Ройтерс.

„Нямаме мандат от ООН, ЕС или НАТО, което се изисква съгласно Основното законодателство. Ето защо бе ясно от самото начало, че тази война не е работа на НАТО“, заяви канцлерът по време на пресконференция в Берлин.

„САЩ и Израел освен това не се консултираха с нас преди тази война. А що се отнася до Иран, няма съвместно решение по въпроса „дали“. Ето защо въпросът как Германия би могла да се намеси военно там те е бил повдиган“, добави той.

Мерц каза още, че докато продължава войната Германия няма да участва в употреба на военни средства за гарантиране на свободата на корабоплаване в Ормузкия проток. „До ден днешен също така не са ни запознали с каквато и да било концепция как подобна операция изобщо би могла да успее“, посочи германският канцлер.

Новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей, който все още не се е появил пред обществеността след избирането си, назначи бивш командир на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) за свой военен съветник, съобщиха местни медии, цитирани от Франс прес.

"Генерал Мохсен Резаи беше назначен за военен съветник по заповед на върховния главнокомандващ аятолах Моджтаба Хаменей", съобщи иранската информационна агенция "Мехр". Други местни медии също потвърдиха тази информация.

Седемдесет и една годишният Мохсен Резаи е бил начело на КГИР от 1981 до 1997 г. След това той е заемал няколко висши постове в иранската политическа система.

По време на управлението на предишния върховен лидер - аятолах Али Хаменей, Рахим Сафави беше негов военен съветник.

Моджтаба Хаменей беше избран за върховен лидер след смъртта на баща си, убит на първия ден от израелско-американските удари на 28 февруари, които предизвикаха войната, обхванала целия регион на Близкия изток.

Неговата канцелария публикува съобщение, според което държавните служители, назначени от баща му, трябва да продължат да изпълняват длъжностите си.

Моджтаба Хаменей беше ранен по време на първия ден от войната. Първото му официално обръщение към иранците беше излъчено по държавната телевизия миналата седмица.

Европа не участва във войната в Иран, Европа няма интерес от война с неясен изход, това не е войната на Европа, но залогът са европейските интереси, каза днес върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас.

Политическите цели на тази война са неясни. Войните лесно се започват и е много трудно да бъдат прекратени, добави тя на пресконференция след днешното заседание на европейските външни министри в Брюксел.

Обсъждахме как Ормузкият проток да остане отворен. Разширихме допълнително санкциите срещу Иран и това е послание, че бъдещето на страната не може да бъде изградено на репресии, посочи Калас. Две седмици след началото на войната в Иран военните способности на Техеран са ограничени, но се вдигна разрушителна ударна вълна за икономиката и сигурността. Участниците в днешното заседание посочиха, че целта им е успокояване на обстановката и осигуряване на свобода за корабоплаването, добави Калас.

Въпреки решението на САЩ за санкциите срещу руския петрол, ЕС запазва своите санкции, уточни тя. Ако искаме войната в Украйна да свърши, Москва трябва да има по-малко, а не повече пари за воденето на военни действия. Приемането на решенията за налагане на нови санкции срещу Русия и за осигуряване на заем за Украйна от 90 млрд. евро много закъснява, допълни върховният представител. Калас отбеляза, че днес европейските външни министри са потвърдили, че Украйна остава за ЕС основен приоритет по отношение на сигурността.